Паметникът на Шипка получи с акт за собственост и данъчна оценка
84-години след формалното му освещаване на 26 август 1934 година величественият Паметник на Свободата на връх Шипка към този момент има акт за обществена държавна благосъстоятелност. Документът е бил подписан на 12 февруари т.г. от старозагорския регионален шеф Гергана Микова, в него монументът е разказан като 8-етажна постройка с културно историческо предопределение и данъчна оценка от 147 000 лева.
Паметливи напомнят, че паметникът е бил в началото предаден на Министерството на войната от ръководството на комитета за въздигане монумент за възраждането и освобождението на българския народ, който е набирал средствата /8 млн лева съгласно доклада на ръководителя о.з. военачалник Велизар Лазаров/ и провел самото строителство.
В резултат на историческите превратности през 50-те години на предишния ХХ век цялата територия на парк Шипка /1180 дка/ с намиращите се там общо 26 паметника и паметни знака се оказва във притежание на министерството на земеделието. И до ден сегашен регионът към светинята се води по документи пасбище.През последните две десетилетия са издавани разнообразни актове за обособените терени и монументи, само че те постоянно са били обществена държавна благосъстоятелност. От 1956 година е основан националният парк-музей Шипка върху повърхност от близо 1 200 дка, а с разпореждане на Министерски съвет от 1978 година регионът е разгласен за историко-архитектурен резерват.
За първи път концепцията за създаване на монумент, който да увековечи подвига на опълченци и руси, се издига от депутатите на Учредителното заседание в Търново през 1879 година, само че нейната реализация стартира да се реализира едвам 42 години по-късно, когато на конгрес на Опълченското поборническо сдружение „ Шипка “ се взема решение да се издигне монумент в чест на 50-годишнината от боевете.Основният камък е бил положен на 24 август 1922 година от цар Борис ІІІ и тогавашният търновски митрополит Филип. Проведени са били два състезанието, създатели на утвърждения план с мото „ Ветерани “ саарх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.
Паметникът е висок 31,5 м, построен е от доломит във формата на пресечена пирамида, наподобяваща средновековна цитадела. На козирката над основния вход от северната страна е сложена 28-тонна бронзова фигура на лъв, гледащ на изток. На останалите три страни са изписани имената на местата на бойната популярност на българското Опълчение: Шипка, Шейново и Стара Загора.
Милиони хора са се поклонили до в този момент пред монумента, в първата „ златна “ книга за усещания пръв е подписът на Борис ІІІ, който е написал:: “ " Вечна популярност и благодарност на Шипченските герои, борци за свободата, която преди 58 години изгря за България на това свято място... ".С дата 26 август 1934-а, само че евентуално записано по-късно е отдадено на светинята стихотворение, дело на секретар-касиера при комитета за въздигането на мемориала Канов, където върхът е със остарялото си название „ Свети Никола “.В самото начало на книгата са подписите на тогавашния московски и на цяла Русия патриарх Алексий Първи и одеве определеният финален български екзарх Стефан, които са се изкачили на 31 май 1946-а дружно с тогавашния ленинградски и новгородски митрополит Григорий и старозагорския епископ Климент.Буквално ден по-късно на върха се качва и маршал Фьодор Толбухин, някогашен главнокомандващ на Втори украински фронт.
Паметливи напомнят, че паметникът е бил в началото предаден на Министерството на войната от ръководството на комитета за въздигане монумент за възраждането и освобождението на българския народ, който е набирал средствата /8 млн лева съгласно доклада на ръководителя о.з. военачалник Велизар Лазаров/ и провел самото строителство.
В резултат на историческите превратности през 50-те години на предишния ХХ век цялата територия на парк Шипка /1180 дка/ с намиращите се там общо 26 паметника и паметни знака се оказва във притежание на министерството на земеделието. И до ден сегашен регионът към светинята се води по документи пасбище.През последните две десетилетия са издавани разнообразни актове за обособените терени и монументи, само че те постоянно са били обществена държавна благосъстоятелност. От 1956 година е основан националният парк-музей Шипка върху повърхност от близо 1 200 дка, а с разпореждане на Министерски съвет от 1978 година регионът е разгласен за историко-архитектурен резерват.
За първи път концепцията за създаване на монумент, който да увековечи подвига на опълченци и руси, се издига от депутатите на Учредителното заседание в Търново през 1879 година, само че нейната реализация стартира да се реализира едвам 42 години по-късно, когато на конгрес на Опълченското поборническо сдружение „ Шипка “ се взема решение да се издигне монумент в чест на 50-годишнината от боевете.Основният камък е бил положен на 24 август 1922 година от цар Борис ІІІ и тогавашният търновски митрополит Филип. Проведени са били два състезанието, създатели на утвърждения план с мото „ Ветерани “ саарх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.
Паметникът е висок 31,5 м, построен е от доломит във формата на пресечена пирамида, наподобяваща средновековна цитадела. На козирката над основния вход от северната страна е сложена 28-тонна бронзова фигура на лъв, гледащ на изток. На останалите три страни са изписани имената на местата на бойната популярност на българското Опълчение: Шипка, Шейново и Стара Загора.
Милиони хора са се поклонили до в този момент пред монумента, в първата „ златна “ книга за усещания пръв е подписът на Борис ІІІ, който е написал:: “ " Вечна популярност и благодарност на Шипченските герои, борци за свободата, която преди 58 години изгря за България на това свято място... ".С дата 26 август 1934-а, само че евентуално записано по-късно е отдадено на светинята стихотворение, дело на секретар-касиера при комитета за въздигането на мемориала Канов, където върхът е със остарялото си название „ Свети Никола “.В самото начало на книгата са подписите на тогавашния московски и на цяла Русия патриарх Алексий Първи и одеве определеният финален български екзарх Стефан, които са се изкачили на 31 май 1946-а дружно с тогавашния ленинградски и новгородски митрополит Григорий и старозагорския епископ Климент.Буквално ден по-късно на върха се качва и маршал Фьодор Толбухин, някогашен главнокомандващ на Втори украински фронт.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ